Седмичник за хумор, сатира и забава                           14 - 21 януари 2018

 








ПРОМОЦИЯ!
Вашият индивидуален хороскоп сега само за 10 лв!

www.novini.com

Jobs-Bg.Info

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!


Untitled Document

ВЕСТНИКАРКИ

       Както обикновено баба Недка се запъти, с бодра пенсионерска стъпка, към селската беседка. Там вече се бе тапосала, кат пет пари в пенсионерска кесия, дружката и` баба Данка. Като видя приближаващата  си другарка баба Данка почти и` вресна за да е сигурна, че ще бъде чута:
-Недке, идвай по-бързо, че да знаеш кво съм решила да правя?
-Кво, да не си решила пак да се задомяваш на дърти години?
-Не са ми дърти годините, пък и няма свестни мъже в село! Друго, друго ша ти река! Нали ша ни дигат пенсиите догодина?
-Да и кво от туй, нали пак ша си ги вземат, щото цената на кво ли не скочи, Данке?
-Ти остай цените, ша ставам аз бабисменка и ша са видя с бая пари на дърти години!
-Не са вика- бабисменка, а бизнесменка, Данке!
-А тъй, взе ми го от устата! Решила съм за са захвана да пиша вестник.
-Ам, че ти можеше ли да пишеш, Данке?
-Мъ, как да не мога, кат докарах до трето отделение, Недке?
-Слушай, Данке, тва да са пише вестник не е за всеки!
-Знам, ама и баба Данка не е коя да е баба! Нали ма помниш ква лична мома бях?
-Лична ли? Може, ама съм забравила. Кат беше лична що не та задиряха ергените?
-Как да не ма задиряха? Не само ма задиряха, ами и чакай кво друго ма праиха, че забраих!
-На` виж, много забравяш и няма да може и една страница да нагъчиш в тоя вестник!
-Може и да забравям, ама кат почна да пиша да знаеш ква съм фурия?
-Мъ, че ква ли си фурия толкоз, кат едва креташ с тоя бастун?
-Ти остай бастуна, за писане ти викам! Много бързо пиша, ако си туря очилата!
-И кво ша туряш толкоз в тоя вестник?
-Как кво? Най-отгоре ша тапосам някоя страхотия!
-Че ква страхотия в наше село?
-Как ква, примерно “Тая седмица ша минават за тока и водата!”. Аааа, видя ли, че ти са разтрака ченето, Данке?
-Не е верно, твойте кокали тракат, Недо! Да знаш тва е малко за един вестник!
-Знам и за тва ша напиша една такъва статия:”Коза изяде баба, май!”.
-Мъ, че то нищо са не разбира от тва де рече!
-Точно в тва е майсторлъка, Данке!
-Къв ти майсторлък- козата ли е изяла бабата или бабата козата, а?
-Тва не е важно! Важното е, заглавието да грабва очите, разбра ли?
-Разбрах, че как да не разбрах, ама туй за очите хич не ми харесва! Кво ша праим после без очи? То без зъби може, ама без очи хич и не знам! Недке, ам че кво ша пише в тая статия?
-Ааа, няма да ти река, кат си го купиш ша прочетеш! Ти можеше ли да четеш, Данке?
-Кой аз ли? Ааами, че май можех, ама пусто не стигат парите и знаеш ли вече бая лета не съм барвала вестник и книга. Недке, ам че как ша са вика тая твоя пущина?
-Не пущина, а вестник! В него ша пиша за наше село и за туй ша го река “Келепирско утро”.
-Ааа, не го харесвам туй –утрото! Че кво ти утро, кат в село всички сме от дърти, по-дърти и вървим към заник?
-Права си, жена, ама заник не върви, щото може някой серсем да го бърка със задник! Ша взема да го кръстя тогаз “Келепирски залез”. Кво ша речеш?
-А тъй, може! И да викнеш поп Унофий да му попее, кат белким почне да излиза тоя твой вестник! Нали го знаеш как хубаво пее на погребенията?

 

 

 

 

 
(C) Humoran.com. Всички права запазени.